За Razkazi for Sanya

За Razkazi for Sanya

Blog Article

гората с юнашки гласове. От време на време сваляха калпаците си, удряха ги у земята,

Затова сме тук, дойдохме да отпуснем напрежението… – обясни Христо, а Саня го гледаше и не знаеше как да реагира. - С момчетата направо ще се побъркаме, почти постоянно сме възбудени! Дори мислихме да търсим помощ. – продължи да обяснява Христо.

И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило: […]

както майка им често казваше. Демия се беше метнала на майка си и от дете пръстите й

като видя, че няма да го надбяга, спря и се обърна назад. Агата издърпа юздите и скочи

сякаш Господ беше хвърлил отгоре като златен пендар, доволен от видяното днес.

– каза Саня и направи знак Христо да махне хавлията, която прикриваше твърдия като скала кур на момчето.

погълнат цял и щом ги стигна, го загърнаха с листенцата си, превръщайки Разкази за Саня го в черна

- Христо, нито дума за това на баща ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.

извикали, кадеше с кандило в ръка. Пушекът се провираше през отворите му от всички

спечеленото и една малка част от събраното оставяше за селяните. Хората се бяха

Две деца събирали гъби в гората. Изведнъж гледат – дупка! А в дупката – страшен звяр с горящи очи. Изплашили се децата, хукнали да бягат, даже кошниците си хвърлили.

Малкият Умка – бялото меченце – казало на майка си: – Искам да летя. – А ти пробвай – отговорила майка Мечка.

А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор.